Права и задължения на задължително здравноосигурените лица

НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ ДОГОВОР създава условия за гарантиране и упражняване на правата на здравноосигурените лица в съответствие с действащото законодателство в Република България.

Всички здравноосигурени граждани имат равни права и достъп при получаване на извънболнична и болнична медицинска и дентална помощ, независимо от тяхната раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Достъп до лечебни заведения за болнична помощ

Лекарите и зъболекарите от лечебните заведения за извънболнична помощ насочват с “Направление за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК № 7) пациентите към избрано от тях лечебно заведение за болнична помощ на територията на цялата страна. Необходимо е болницата (или диспансерът) да са сключили договор с РЗОК за лечение по съответната клинична пътека.

Първичният медицински документ “Направление за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК № 7) има срок на валидност 30 дни до прегледа в диагностично-консултативния блок на лечебното заведение – изпълнител на болнична помощ.

Моите права и задължения като здравноосигурен
Аз съм здравноосигурен. Имам право на:

• достъпна и качествена здравна помощ;
• информация за здравословното ми състояние и методите за лечението ми;
• първична извънболнична медицинска помощ;
• специализирана извънболнична медицинска помощ;
• медико-диагностични изследвания;
• високоспециализирани медицински дейности;
• дентална помощ;
• болнична помощ;
• лекарства за домашно лечение;

Всичко, което съм споделил с лекаря, е поверително.

Като пациент имам право на информирано съгласие:
Информирано съгласие е своевременното предоставяне на медицинска информация в подходяща форма и обем, което дава възможност за избор на лечение. За получаването на информирано съгласие лекуващият лекар (лекар по дентална медицина) уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител.
В случаите, когато е налице отказ на родителя, настойника или попечителя и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Всяка медицинска и дентална дейност, свързана с моето лечение, се осъществява след изразено от мен информирано съгласие.

Лекуващият лекар трябва да ме уведоми за:

• диагнозата и характера на заболяването ми;
• целите, начина и различните възможности на лечението, както и очакваните резултати и прогнозата;
• рисковете, свързани с предлаганото лечение, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
• вероятността от благоприятно повлияване или риска за здравето при прилагане на други методи на лечение, както и при отказ от лечение.
• повишения риск за живота и здравето при хирургични операции, упойки и при други сложни медицински манипулации. (В тези случаи информираното съгласие се предоставя в писмена форма.)

Аз избирам свободно своя личен лекар.
От него получавам личната си здравноосигурителна книжка.
Към личния си лекар се обръщам винаги, когато имам здравословен проблем и се нуждая от консултация, изследвания, домашно или болнично лечение, както и за предписване на лекарства.

Ако пребивавам в друго населено място за срок до един месец и трябва да получа медицинска помощ, мога да се обърна към всеки общопрактикуващ лекар за съдействие. Необходимо е да му представя здравноосигурителната си книжка.
Ако ми се налага да пребивавам в друго населено място за срок от един до пет месеца, трябва да направя временен избор на общопрактикуващ лекар. За целта трябва да закупя от книжарница за медицинска документация регистрационен формуляр за временен избор. Формулярът се попълва от лекаря, който ще ме обслужва за периода на пребиваването ми на новото място. При изтичане на срока на временния избор автоматично се възстановява постоянният ми избор на общопрактикуващ лекар.

Ако не съм доволен от общопрактикуващия лекар или отида да живея на друго място, имам право да си избера нов личен лекар. Това става два пъти в годината – от 1 до 30 юни и от 1 до 31 декември. За смяната ми е нужен специален формуляр, който трябва да закупя от книжарница за медицинска документация. С формуляра трябва да отида при новоизбрания личен лекар и на място да попълня моите, и на лекаря, лични данни. Трябва да представя на новоизбрания лекар здравноосигурителна книжка (или третия екземпляр от регистрационния формуляр, ако нямам здравноосигурителна книжка). Не е необходимо да уведомявам досегашния си личен лекар за извършената смяна.

Имам здравословен проблем.
Посещавам личния си лекар. Той ме преглежда и ми назначава лечение.
В лекарския кабинет е изложена информация кои категории граждани са освободени от потребителска такса при получаване на медицински и дентални услуги. Ако не попадам в изброените категории, заплащам потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата за страната.

Трябва да ми се направят изследвания.
Лекарят ме изпраща с направление за медико-диагностични изследвания в лаборатория. Направлението може да се използва до 30 календарни дни от издаването му.
В лабораторията заплащам такса за вземане на биологичен материал.

Нуждая се от консултация при лекар специалист.
Моят личен лекар ме изпраща с талон-направление при лекар със съответната специалност. Направлението може да се ползва до 30 календарни дни от издаването му.
Лекарят специалист ме преглежда, и ако се нуждая от допълнителни изследвания, издава направление за тях. Той ми назначава лечение. Срокът за извършване на вторичен преглед от изпълнител на СИМП е до 30 календарни дни от датата на извършване на първичния преглед.
За всяко посещение при лекаря заплащам потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата.

Трябва да се лекувам вкъщи.
Лекуващият лекар/лекар по дентална медицина назначава лечение. Той ми издава болничен лист за срок до 14 дни без прекъсване, но за не повече от 40 дни (с прекъсване) в рамките на една календарна година – за едно или повече заболявания.
Ако състоянието ми налага, след изтичането на този срок мога да бъде насочен към ЛКК.

За домашното ми лечение са необходими лекарства.
Лекарят ме информира кои медикаменти се заплащат изцяло или частично от НЗОК. Предписва ми лекарствата на рецепта-бланка на НЗОК и аз ги получавам от аптека, която е сключила договор с касата. Ако здравната каса не поема изцяло цената на предписаните лекарства, доплащам нужната сума.
Ако лекарствата за моето лечение не се заплащат от НЗОК, лекарят издава обикновена рецепта и аз мога да ги закупя от всяка аптека.

Имам хронично заболяване.
Личният ми лекар ме информира дали подлежа на диспансеризация при него, или трябва да бъда включен за диспансерно наблюдение при лекар специалист. Лекарят, при когото се водя на диспансерен отчет, ме информира какви и колко изследвания и консултации трябва да ми се правят. Той проследява хроничното ми заболяване.

За лечението на хроничното ми заболяване са необходими лекарства.
Нужно е да закупя от книжарница за медицинска документация Рецептурна книжка на хронично болния, в която личният ми лекар вписва своите и моите данни, и отбелязва хроничните ми заболявания. Трябва да заверявам рецептурната книжка в районната здравноосигурителна каса по местоживеене (или в съответния общински офис на РЗОК).
В рецептурната книжка личният ми лекар или лекарят специалист по профила на заболяването ми вписва лекарствата и медицинските изделия, нужни за моето лечение.
Всеки месец лекарят, наблюдаващ хроничното ми заболяване, изписва нужните лекарства на рецепта-бланка на НЗОК и ги вписва в рецептурната книжка.
С рецептурната книжка и рецептата получавам лекарството от аптека, сключила договор с НЗОК. Ако то е платено частично от здравната каса, доплащам необходимата сума.
Трябва своевременно да представям за заверка рецептурната си книжка в РЗОК по местоживеене. Трябва да подам и декларация, с която да удостоверя, че съм здравноосигурен.

Нуждая се от дентално лечение.
Мога да посетя всеки лекар по дентална медицина, сключил договор със здравната каса. На видно място в кабинета му трябва да бъде обявен списък с дейности, които са изцяло или частично заплатени от здравната каса.
Трябва да представя на лекаря по дентална медицина личната си здравноосигурителна книжка, в която той вписва какви лечебни дейности от договорените със здравната каса ми е извършил. Ако тези дейности не са заплатени изцяло от НЗОК, доплащам необходимата сума.
За всяко посещение при лекаря по дентална медицина заплащам потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата.

Нуждая се от консултация или лечение при специалист по дентална медицина.
Лекарят по дентална медицина ме изпраща с талон-направление при специалист. Той ме консултира и провежда лечението, за което доплащам или заплащам изцяло. Ако се окаже, че трябва да се лекувам или оперирам в болница, специалистът (или общопрактикуващият лекар по дентална медицина) ми издава талон-направление за болнично лечение.

Трябва да постъпя за лечение в болница.
Личният ми лекар или специалистът ме изпращат с талон-направление към избрана от мен болница, която е сключила с РЗОК договор за лечение на съответното заболяване по клинична пътека. Направлението е валидно 30 дни до прегледа в диагностично-консултативния блок на болницата.
При постъпването в лечебното заведение лекарят ме преглежда, обяснява ми диагнозата и обсъжда с мен начина на лечението, както и рисковете, свързани с него.
НЗОК заплаща изцяло лечението ми по клинична пътека, заедно с лекарствата и консумативите, с изключение на някои скъпоструващи консумативи, които са изрично упоменати в алгоритъма на съответната клинична пътека.
За всеки ден болнично лечение заплащам само потребителска такса в размер на 2% от минималната работна заплата. Ако се налага да се лекувам в болница повече от 10 дни за една година, не заплащам потребителска такса за престоя си след десетия ден.
Лечението по клинична пътека включва и до два контролни прегледа след изписването ми от болничното заведение.
Трябва да предоставя издадената ми от болницата епикриза на личния си лекар, който ще продължи да наблюдава моето здравословно състояние.

Като здравноосигурен аз имам и задължения:

• Трябва редовно да заплащам здравноосигурителните си вноски;
• Трябва да нося личната си здравноосигурителна книжка винаги, когато посещавам личния си лекар или лекаря по дентална медицина;
• Трябва да се явявам на задължителен профилактичен преглед, изследване или имунизация;
• Трябва да изпълнявам предписанията на лекаря, както и изискванията за профилактика на заболяванията;
• Трябва да спазвам установения вътрешен ред на лечебното заведение, в което получавам медицинска или дентална помощ;
• Трябва да уважавам професионалното и човешкото достойнство на лекарите;
• Не трябва да увреждам умишлено собственото си здраве или здравето на друг човек.

Потребителска такса

Съгласно чл.37 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) здравноосигурените граждани заплащат за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата, установена за страната. За всеки ден болнично лечение потребителската такса е 2% от минималната работна заплата. Ако се налага пациентът да остане в болнично заведение повече от 10 дни в рамките на една година, той не заплаща потребителска такса за престоя си след 10-тия ден.

Потребителска такса заплащам за оказана медицинска и дентална помощ:
• Преглед
• Поставяне на диагноза
• Издаване на направление за консултация или за изследвания – след преглед
• Назначаване на медикаментозно лечение (изписване на рецепта) – след преглед
• Възстановителни процедури
• Изследвания
• Лечение
• Профилактични дейности.

Потребителска такса за оказана извънболнична и болнична медицинска и дентална помощ не заплащат:
• лица със заболявания, определени по списък към НРД
• малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството
• пострадали при или по повод отбраната на страната
• ветерани от войните, военноинвалиди
• задържани под стража лица
• задържани на основание чл.63 от Закона за Министерството на вътрешните работи
• задържани на основание чл.125, ал.1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност или лишени от свобода
• социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
• лица, настанени в домове по чл.36, ал.3, т.1 от същия правилник
• медицински специалисти
• пациенти със злокачествени новообразувания
• бременни и родилки до 45 дни след раждането
• здравноосигурени лица, страдащи от заболявания с над 71% намалена работоспособност, съгласно “Наредба за медицинска експертиза“.

Чл.1 Този правилник урежда правата на пациентите.
Чл. 2 (1) Всеки човек , който се нуждае от медицинска грижа има право да я получи съгласно българското законодателство.
(2) В случай на медицинска спешност, всеки човек има право да получи медицинска помощ безусловно.
(3) Грижата за здравето може да се счита за подходяща, ако е в съответствие с професионалните и етични норми, с приетите стандарти за диагностика и лечение, правила за добра лекарска практика, както и с профилът и възможностите на лечебното заведение.
Чл. 3 Никое медицинско лице от МБАЛ “СВЕТА БОГОРОДИЦА” няма правото да разграничава пациентите си по отношение на богатство, политически възгледи, произход, националност, религия, пол, сексуална ориентация, възраст, семейно положение, физически или ментални увреждания, квалификация или по други причини свързани със здравословното им състояние.
Чл. 4 Всеки пациент има право на съответна медицинска грижа.
Чл. 5 (1) Пациентът има правото да бъде информиран за личността, длъжността и квалификацията на всеки лекуващ го.
(2) Пациентите имат правото да избират лекуващия си лекар, ако това не е в противоречие с професионалните му възможности и неотложността на здравната помощ.
(3) Правото на избор на лекуващ лекар по алинея 2 може да бъде упражнено в съответствие с Правилника за вътрешния ред на лечебното заведение.
Чл. 6 Пациентът има право да получи по свое собствено желание второ мнение за лечението му, включително от лекар, който не работи в същото лечебно заведение. Лекуващият лекар и лечебното заведение са длъжни да осигурят възможност за упражняване на това право.
Чл. 7 (1) Ако пациентът не може да получи необходимите грижи, наложени от здравословното му състояние, във възможно най-кратък срок, лечебното заведение е задължено да го информира за друго такова, където пациентът може да получи нужните грижи.
(2) Ако се наложи преместването на пациента от едно лечебно заведение в друго, трябва да му бъде осигурено продължаването на съответната медицинска грижа, ако той пожелае това и ако неговото състояние го изисква.
Чл. 8 (1) Пациентът може да бъде поставен в списък с изчакващи, ако:
1. Необходимите грижи не могат да бъдат осигурени в момента.
(2) Ако е вписан в списък на чакащите, пациентът трябва да бъде уведомен за причината и за очакваното продължителност на времето за чакане, както и за възможните последствия.
(3) Редът и мястото на пациента в списъка на чакащите се определя на базата на унифицирани, публично обявени и подлежащи на контрол професионални критерии, по начин, съобразен със здравословното състояние на пациентите в списъка, без всякаква дискриминация. Пациентът или упълномощено от него лице може да потвърди съответствието на мястото на пациента в списъка, в съответствие с тези принципи.
(4) Списъкът на изчакващите трябва да съдържа медицински и лични идентификационни данни за включените пациенти, както и обстоятелствата, оправдаващи техния подбор.
Чл. 9 (1) По време на своя престой в лечебното заведение, пациентът има право да поддържа контакт с други личности както писмено, така и вербално, както и право да бъде посещаван във време и по начин, определен с Правилника за вътрешния ред на лечебното заведение.
(2) Пациент в тежко състояние има правото да посочи човек, който да остане при него по ред и начин, определен с Правилника за вътрешния ред на лечебното заведение. За недееспособен от правна гледна точка пациент, гореспоменатият човек може да бъде посочен от негови роднини или законен представител.
(3) Пациентът има правото да поддържа контакт с представител на църквата, съответстваща на религиозните му убеждения и свободно да се занимава с богослужение.
(4) Пациентът има правото да използва своите дрехи и лични вещи, освен ако това не е в противоречие със лечението.
Чл. 10 (1) Лекарят и всички работещи под неговото пряко ръководство, както и всички останали служители на лечебното заведение, са задължени да защитават достойнството и конфиденциалността на пациента по време на всички етапи от неговото лечение.
(2) По време на лечението могат да бъдат прилагани само необходимите за здравето на пациента интервенции, освен ако със закон не е предвидено друго.
(3) По време на лечението пациентът може да бъде ограничен в правата си само за период от време, определен от здравословното му състояние и до степен и по начин, определени от закона.
(4) По време на лечението личната свобода на пациента може да бъде ограничена посредством медикаментозни, физичeски, химически, биологични или физиологически методи или процедури само в спешни случаи, или в интерес защитата на живота, физическата безопасност или здравето на пациента или на други хора. Ограничаването на пациента не може да бъде от наказателен характер и може да продължи само докато съществува причината, поради която е било наложено.
(5) По време на лечението, за защита на благоприличието на пациента, облеклото му може да бъде премахвано за необходимото време и до степен, оправдана от професионална гледна точка.
Чл. 11 (1) Пациентът има правото да напусне лечебното заведение. Това право може да бъде ограничено само в случаите, определени със закон.
(2) Пациентът е длъжен да информира лекуващия си лекар за намерението си да напусне, а лекарят от своя страна трябва да посочи този факт в медицинската документация
(3) Ако пациентът е напуснал лечебното заведение без да уведоми за това, лекуващият лекар отбелязва този факт в медицинската документация и ако състоянието на пациента го налага уведомява за напускането компетентните органи и законовия представител на недееспособен пациент.
(4) Пациентът или неговите близки трябва да бъдат информирани за планово изписване от здравното заведение по възможност поне 24 часа преди това.
Чл. 12 (1) Пациентът има право да бъде информиран по начин, който е разбираем за него и като се имат предвид неговата възраст, образование, познания, психичен статус и желание за начина на информация. Ако е необходимо и ако е възможно, за предоставянето на информацията трябва да бъде използван преводач на съответния език или за жестомимичен превод.
(2) Никоя медицинска грижа не може да бъде извършена докато пациента не предостави своето информирано съгласие за нея.
(3) За да получи информирано съгласие, лекарят трябва да предостави на пациента медицинска информация, достатъчна за пациента да реши, дали да се съгласи с предложеното лечение. За тази цел, медицинска информация е:
1. Диагнозата за медицинското състояние на пациента и неговата прогноза;
2. Обяснение на същността, посоката, целта, очакваната полза, възможността за успех на предложеното лечение;
3. Рисковете от предложеното лечение, включително страничните ефекти, болките и дискомфорта;
4. Възможностите за успех и съответните рискове на алтернативни форми на лечение, както и на нелечение.
(4) лекарят трябва да предостави гореизброената медицинска информация в най-ранния етап и по начин, който максимизира способността на пациента да разбере тази информация и да направи свободен и независим избор.
Чл. 13 (1) Информираното съгласие се дава писмено, вербално или чрез действия, от които се подразбира. Писменото съгласие включва резюме на доводите и обясненията на пациента или декларация, че е запознат.
(2) Инвазивните процедури подлежат на писмено съгласие от страна на пациента или, ако пациентът не е в състояние да даде такова, на негова декларация, дадена устно или по друг начин, в едновременното присъствие на двама свидетели.
(3) В случай на спешност информираното съгласие за едно от възможните лечения може да бъде дадено вербално при условие, че бъде записано възможно най-скоро след това.
(4) Недееспособните пациенти или пациенти с намалени умствени възможности имат право на информация съответстваща на тяхната възраст или ментално състояние.
(5) Пациентът може да се откаже от правото да бъде информиран, освен в случаи, когато трябва да бъде запознат с естеството на заболяването си, за да не застрашава здравето на други лица. Отказ от правото на информираност се дава само в писмен вид.
(6) Пациентът има правото да посочи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.
(7) Пациентът има правото да бъде информиран дори в случаи, когато неговото съгласие принципно не е условие за започването на лечение.
(8) Пациентът може по всяко време да оттегли даденото съгласие за изпълняването на процедурата. Ако пациентът оттегли съгласието си без основателна причина, той може да бъде задължен да възстанови всички оправдани разходи, които биха възникнали в резултат на това оттегляне.
(9) Освен ако закон не налага изключение, пациентът може :
1. Да упълномощи лице, което да упражнява правото на съгласие или отказ вместо него, и което да бъде информирано съгласно Член 12.
2. Да изключи всяко от лицата, определени в т.1 от упражняването на правото на съгласие или отказ вместо него или на правото да получава информация, посочвайки или не друго лице съгласно т. 1.
(10) Ако пациентът е частично или напълно недееспособен и няма упълномощено лице по смисъла на алинея 9 т. 1 следните лица, в посочения по-долу ред, могат да упражняват правото на съгласие или отказ:
1. Законния представител на пациента, или в неговото отсъствие,
2. Следните дееспособни индивиди и живеещи с пациента:
съпруг/а на пациента или живеещо с него на семейни начала лице, или в негово отсъствие,
дете на пациента, или в негово отсъствие,
родител на пациента, или в негово отсъствие,
брат/сестра на пациента, или в тяхно отсъствие,
баба/дядо на пациента, или в тяхно отсъствие,
внук на пациента;
3. При отсъствие или липса на роднини живеещи с пациента, следните дееспособни индивиди:
дете на пациента, или в негово отсъствие,
родител на пациента, или в негово отсъствие,
брат/сестра на пациента, или в тяхно отсъствие,
баба/дядо на пациента, или в тяхно отсъствие,
внук на пациента;
В случай на противоречащи си изявления, направени от индивиди, с равни права да правят изявления, трябва да се счита изявлението, което се очаква да се отрази по-благоприятно на здравословното състояние на пациента.
(11) Писменото съгласие се дава на формуляр по образец, утвърден от директора или НЗОК.
Чл. 14 Изискванията на чл.12 могат да бъдат нарушени в следните случаи:
(1) Лекарят може да предостави медицинска помощ в случаи, които противоречат на условията, описани в чл..13, в случай че едновременно са спазени следните условия:
1. Умственото или физическото състояние на пациента не му позволяват да предостави своето информирано съгласие;
2. Не е възможно да бъде получено съгласието на представител на пациента, който според чл. 13 е упълномощен да го представлява.
Чл. 15 (1) Лечебното заведение съхранява медицинските документи на лекуваните пациенти в продължение на 5 (пет) години. Тези документи включват детайли, идентифициращи пациента и лекаря, медицинска информация за лечението, предишните му медицински документи, доколкото ги има, диагнозата и проведените изследвания и лечение.
(2) Лекуващият лекар и ръководителят на лечебното заведение носят отговорност за съхранението и пълнотата на документите.
(3) Вида и съдържанието на медицинските документи, както и начина на съхраняването им се определя със заповед.
Чл. 15 (1) Пациентът има право да получи от лечебното заведение всяка отнасяща се за него медицинска информация, включително копие от медицинските му документи.
(2) Пациентът има правото писмено да упълномощи друго лице да се запознае с медицинските му документи и да изготви копия.
(3) В случай на смърт на пациента, неговият законен представител, близък роднина или наследник има правото, след писмена молба да се запознае със здравната информация, която е или може да е свързана с причината за смъртта, с данни, свързани с лечението, предшествало смъртта, както и с медицинските документи и да получи копия за своя сметка.
Чл. 16 (1) Член от лекуващия екип може да предостави на пациента медицинска информация по неговата специалност, когато това е координирано с ръководителят на екипа.
(2) Лекаря може да откаже да предостави на пациента част и цялата информация отнасяща се за него, ако прецени, че тя може да нанесе увреждане на физическото или умствено здраве или застраши живота му.
Чл. 17 (1) Лекарят и което ида е лице в здравното заведение няма правото да разкрива на трети страни каквато и да било информация относно пациента, която е получена при изпълнение на служебния им дълг.
(2) Лекарят и ръководителят на лечебното заведение са длъжни да предприемат необходимите мерки, работещите под тяхното ръководство да не разкрият никаква информация, която е получена при изпълнение на служебния им дълг.
Чл. 18 (1) Лекарят или лечебното заведение имат правото да разкриват медицинска информация на трети лица само в един от следните случаи:
1. пациентът е дал своето съгласие за разкриване на медицинската информация.
2. Лекарят или лечебното заведение заведение са задължени от съда.
3. Разкриването на информацията относно лечението на пациента с цел продължаването му от друг лекар.
Чл. 19 (1) Когато получава медицинско обслужване, пациентът е длъжен да съблюдава правилата, определени с Правилника за вътрешния ред на лечебното заведение.
(2) Ако здравословното му състояние го позволява, пациентът е длъжен да си сътрудничи с медицинският персонал, включен в неговото лечение в съответствие със своите възможности, както следва :
1. Да ги информира за всички детайли, необходими за поставянето на диагноза, подготовка на адекватен план за лечение, провеждане на необходимите интервенции и в частност за историята на заболяването си, лечението, приеманите лекарства и рисковите фактори, на които е подложен.
2. Да ги информира за всеки детайл , свързан с неговото заболяване , който може да застраши живота или здравето на други, в частност, за заразни заболявания, и за заболявания, които не му позволяват да извършва определена дейност.
3. В случай на заразни заболявания, да назове имената на лицата, от които може да се е заразил или които може да е заразил.
4. Да ги информира за всички предишни декларации, които е правил свързани с медицинското обслужване.
5. Да изпълнява всички инструкции, получени във връзка с лечението си.
6. Да спазва вътрешния ред на лечебното заведение.
7. Да доплаща за лечението, ако това е определено със закон.
8. Да удостоверява личните си данни както се изисква от закона.
Чл. 20 (1) По време на упражняването на своите права, пациентът и неговите роднини са длъжни да се отнасят с уважение към правата на останалите пациенти.
(2) Упражняването на правата на пациента и неговите роднини не трябва да нарушава правата, да уронват престижа и достойнството на работещите в лечебното заведение.
Чл. 21 Всеки пациент има право на жалба, когато прецени, че правата му по този правилник са нарушени. Жалбата може да бъде подадена от него или от лицата по член 13.